За книгата: 2000 / "... Мережковски-поетът е неразделен от Мережковски-критик и мислител. Неговите романи, драми, поеми казват същото, което неговите студии, статии и фейлетони. „Символите” развиват мислите на „Вечните спътници”, „Юлиан” и „Леонардо” въплъщават в образи идеите на книгата за „Толстой и Достоевски”, „Павел” и „Александър I и декабристите” осигуряват предпоставки за заключения, които са изложени от Мережковски в колоните „Реч” и „Руско слово”. Поезията на Мережковски не е поредица от изолирани стихотворения, породени от случайностите на живота, каквито са например стиховете на неговия връстник, истински, роден поет К. Фофанов. Поезията на Мережковски не е импровизация, а развитие на определени идеи в поезията и редица негови стихосбирки изглеждат хармонични крайъгълни камъци от пътя, който е извървял. ..." (В. Брюсов)